05.02.2023г.

     "Елитите в Давос трябва да се събудят за "мегазаплахите", пред които е изправен светът"; МВФ и други предупредиха, че сме изправени пред най–острите икономически и финансови предизвикателства от десетилетия 

Множество взаимосвързани "мегазаплахи" застрашават нашето бъдеще. Въпреки че някои от тях са в процес на създаване отдавна, други са нови. Упорито ниската инфлация от периода преди пандемията отстъпи място на днешната прекалено висока инфлация. Секуларната стагнация – постоянен нисък растеж поради слабото съвкупно търсене – еволюира в стагфлация, тъй като отрицателните сътресения на съвкупното предлагане се комбинират с ефектите от разхлабената парична и фискална политика.
Когато някога лихвените проценти бяха твърде ниски – или дори отрицателни – сега те се покачват бързо, увеличавайки разходите по заеми и създавайки риск от каскадни дългови кризи. Ерата на хиперглобализацията, свободната търговия, офшорингът и веригите за доставки точно навреме отстъпиха на нова ера на деглобализация, протекционизъм, решоринг (или "приятелска подкрепа"), сигурна търговия и "за всеки случай" съкращения във веригата за доставки.
Освен това новите геополитически заплахи увеличават риска от студени и горещи войни и допълнително балканизират световната икономика. Ефектите от изменението на климата стават все по–сериозни и с много по–бързи темпове, отколкото мнозина са очаквали. Пандемиите също има вероятност да станат по–чести, опасни и скъпи. Напредъкът в областта на изкуствения интелект, машинното обучение, роботиката и автоматизацията заплашва да доведе до повече неравенство, постоянна технологична безработица и по–смъртоносни оръжия, с които да се водят неконвенционални войни. Всички тези проблеми подхранват обратната реакция срещу демократичния капитализъм и овластяват популистки, авторитарни и милитаристични екстремисти както отдясно, така и отляво, разказва Нуриел Рубини.
(Balkanising – интересно какво разбира авторът под "Балканизиране"? Да не би да е корумпиране? Друго не ми идва наум за нашата икономика).
Това, което аз нарекох мегазаплахи, други нарекоха "поликриза" – което Financial Times наскоро определи като модна дума на годината. От своя страна Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, говори за "сливане на бедствия". Световната икономика, предупреди тя миналата година, е изправена пред "може би най–голямото си изпитание от Втората световна война насам". По подобен начин бившият министър на финансите на САЩ Лорънс Х. Самърс твърди, че сме изправени пред най–острите икономически и финансови предизвикателства след финансовата криза от 2008–ма година. И в последния си доклад за глобалните рискове – публикуван точно преди елитите да се съберат в Давос този месец, за да обсъдят "сътрудничеството в един фрагментиран свят" – Световният икономически форум предупреждава за "уникално, несигурно и бурно десетилетие, което предстои".
По този начин, каквато и да е предпочитаната терминология, има широко разпространено съгласие, че сме изправени пред безпрецедентни, необичайни и неочаквани нива на несигурност. В близко бъдеще можем да очакваме повече нестабилност, по–високи рискове, по–интензивни конфликти и по–чести екологични бедствия.

И в тази нерадостна обстановка твърде много от тях [глобалистите] се отдават на порочно самодоволство в Давос и игнорират какво се случва в реалния свят извън него

В своя велик роман "Вълшебната планина", писан между войните,  писателят Томас Ман описва интелектуалния и културен климат – и лудостта – довели до Първата световна война. Въпреки че Ман започва своя ръкопис преди войната, той не го завършва до 1924 година и това забавяне оказва значително влияние върху крайния продукт. Неговата история се разгръща в санаториум, вдъхновен от един, който той е посетил в Давос, същото място на върха на планината (хотелът Schatzalp), където сега се провеждат гала–представленията, свързани със Световния икономически форум (СИФ).
Тази историческа връзка е твърде подходяща. Сегашната ни епоха на мегазаплахи прилича много повече на трагичния 30–годишен период между 1914 и 1945 година, отколкото на 75–те години на относителен мир, напредък и просперитет след Втората световна война. Струва си да се помни, че първата ера на глобализацията не беше достатъчна, за да предотврати изпадането в световна война през 1914 година. Тази трагедия беше последвана от пандемия (на испански грип); крахът на борсата през 1929 година; голямата депресия; търговски и валутни войни; инфлация, хиперинфлация и дефлация; финансови кризи и масивни неизпълнения; и нива на безработица над 20%. Именно тези кризисни условия са в основата на възхода на фашизма в Италия, нацизма в Германия и милитаризма в Испания и Япония – кулминацията е Втората световна война и Холокоста.
(И индустриализацията, и безпрецедентните темпове на икономическо развитие на Съюза на съветските социалистически републики. Ама много ограничени тия западняци, бе?).
Но колкото и ужасни да бяха тези 30 години, днешните мегазлини в известен смисъл са още по–зловещи. В края на краищата поколението между двете войни не трябваше да се справя с изменението на климата, заплахите от ИИ за заетостта или косвените задължения, свързани със застаряването на обществото (тъй като системите за социално осигуряване все още бяха в началото си и повечето възрастни хора починаха, преди да получат чека за първата си пенсия). Освен това световните войни бяха до голяма степен конвенционални конфликти, докато сега конфликтите между големите сили могат бързо да се развият в по–нетрадиционни посоки, потенциално завършвайки с ядрен апокалипсис.
Следователно сме изправени не само пред най–лошото от 70–те години на миналия век (повтарящи се отрицателни шокове в съвкупното предлагане), но и пред най–лошото от периода 2007–2008 година (опасно високи коефициенти на дълг) и най–лошото от 30–те години на миналия век. Нова "геополитическа депресия" увеличава вероятността от студени и горещи войни, които твърде лесно могат да се припокриват и да излязат извън контрол.
Доколкото мога да преценя, никой от тези, които се събират днес в Давос, не пише великия роман от епохата на мегазаплахите. И все пак днешният свят все повече проявява чувството на предчувствие, което човек получава, когато чете Ман. Твърде много от нас се отдават на самодоволство на върха и игнорират какво се случва в реалния свят под него. Живеем като сомнамбули, пренебрегвайки всяка тревога за това, което ни чака. По–добре да се събудим скоро, преди планината да започне да се тресе.
Нуриел Рубини, The Guardian

https://www.theguardian.com/business/2023/jan/19/davos-megathreats-imf-economic-financial-challenges

Нуриел Рубини е почетен професор в Училището по бизнес "Стърн" и автор на "Мегазаплахи : Десет опасни тенденции, които застрашават нашето бъдеще и как да ги преживеем" 

(Какво се стряскат тия буржоазни учени, бе? Да четат Маркс, Енгелс и Ленин за да им се изясни произхода на "мегазаплахите" и да се поуспокоят. С приключване житието на капиталистическата обществено–икономическа формация и буржоазното общество няма да се свърши светът, я. Тоя по най–идиотски начин апелира към глобалистите "да се събудят за "мегазаплахите". Ами нали те ги създават тези "мегазаплахи". За да прокарват интересите си. Ама нещо светът се съпротивлява и нещата не им се получават. То затова и тази година форумът в Давос даде признаци на парализа – отсъстваха машинистите на националните влакове; имаше само кондуктори; Нямаше го "Ръководител движение" Клаус Шваб, както и почетният пътник Джордж Сорос. Глобалисткият влак е закъсал сред преспите на световната съпротива).

ги прави слепи към написаното...

Много си прав!

Краси, такива никой никога не четат, но в последствие се оказва ,че са чели всички, които им вършат работа!?
Например, вчера активни партийци/ БКП/, днес назначени, печени капиталисти?
Как да не са ги чели и мислите са прочели на когото трябва за мига!
С бай Ганьо са били в едно отделение, всичко са прочели на времето!

Хубава вечер!

Да, ученици са на бай Ганя. Той им е преподавал само практически, затова нищо не са чели.

Нали си имат усмихнати даскалички.

Права си. За някои четенето и въобще учението е досада.

Наистина ли мислиш, че западните политолози не са чели Маркс и Енгелс!?...

Не съм изказал такова становище.
Особено "Капиталът", много добре са го изучили.
Затова се закрепиха толкова дълго време.
Но това класиците им след Първата световна война и особено по време на Голямата криза до Втората световна война.
Днешните са ограничени и тъпи.
Ленин – едва ли са го изучавали.
Но диалектиката не им е масово позната.