Вчера като си свърших работата ми останаха два часа до влака и реших да отида на бръснар.Знам един добър бръснар,бай Иван от Коньовица.
Седнал съм на стола,бай Иван ме бръсне и сладко си разговаряме.
-Ти от къде беше бе момче?
-От Сусурлево съм бай Иване
-Аа,тъй ли?Ами аз имам един аскер приятел от там,Петко се казва,заедно служихме в маришкия полк през 1982 год.
-Кой? Бай Петко  белите чорапи ли? Знам го той ми се пада лелинчо,аз му викам калеко.
-Така значи ,да го поздравиш от мене като се прибереш.
-Не може, отсякох аз.
-Защо да не може бе момче,кво ше ти стане да го поздравиш?
-Ами много дълга ше стане
-Как дълга,казваш му много поздрави и толкоз.
-Бай Иване,много дълга ше стане,щото аз като му кажа калеко имаш много поздрави,той ще ме попита от кого.Аз ще му кажа от бай Иван бръснара от Коньовица,той ше ми каже еби го в гъза,и кво аз трябва да се връщам пак тука?