Има един момент в детството на момчетата когато наред с другите физиологични промени се променя и гласът, от детски става малко дрезгав малко по-дебел,мъжки.При мен този момент настъпи твърде късно,едва  на 17 години и бях започнал да се притеснявам.Попитах мама защо мутацията на гласа ми закъснява?Не се тревожи напразно ми каза тя,хубавите неща стават бавно.Твоят глас ще бъде много възбуждащ.Когато говориш момичетата ще се възбуждат ще се подмокрят и ще те преследват.Права беше мама.Не след дълго в часа по електротехника учителката реши да ме изпитва.Излизам пред дъската и започнах да говоря.Тя като чу дрезгавия ми глас отначало взе да мига често често,после ме погледна едно такова страстно и започна да се опипва между краката.Очите и се овлажниха,устата и се полуотвори,езикът й набъбна и започна да диша тежко.
Съученичките ми както шумяха изведнъж замлъкнаха,строиха се в ъгала на стаята,заслушаха се в моя мъжки глас и току запяха песента на Йоана "лесно се възбуждам".     
Аз продължавах да говоря за релета разни и трансформатори трифазни,класът пееше нейде в кьошето,учителката мастурбираше,а навън слънцето пак пече ли пече...

ами гласът наподобявашт тоя на Тоси, Фаринели
и Николини - Полигорини
кастриран като малък, мое да го видиш
да пее различни роли ф блога и имитира ора с топки
кошмарът - фиртуоЗ!

Уфф, това третополовото пак копнее за Полигорини.

Това е нещо друго,тук явно става въпрос за системна употреба на бял консервант.Гласът добива вид удобен за логаритмуване -влизаш в необходимите роли,лошото е че консервантът лекьосва ревера.Абе личи си.

Дани много готино разказваш! Разкажи ни за кучето на Сулу!