Виждам кафявите качулки на мъчениците сплъстените им коси
кафявата вълна на тяхната омраза
тяхната досада и празнота
Неудържим копнеж към тази земя
накрая на света
към тази неравна суша
пльосната като греещ се
на слънце алигатор
изпод тежкия безполов клепач
на затвореното й око струи
измамно отровно спокойствие.
Нейната прозяваща се паст
зее като видение
сякаш морето
и всички удавени в него
със своите кости,надежди
и призрачни въздушни замъци
са образували бялата амалгама
наречена Чили.        
        Студентска бригада лято 2009г Сан Фелипе

Спрете да ни мъчите, госпожи и господа новопоети. Научете се най-после!
Какво е това? Ни поезия, ни проза. Нито риба, нито рак. Нещо ново ли създавате, младежо. Направо ме гръмнахте. Не сте само Вие. Тук непрекъснато се публикуват подобни измишльотини. Най-после научете законите на поезията, ако е поезия. И този тежък език в изявлението. Такава поезия и за еднодневка не става. Дори белия стих си има основни закони. Спрете да ни мъчите.

Молбата ми глупаците да не коментират се отнася и до Вас:)

Kопеле,твоите постинги са за библията.

се ще се намери некой цървул Пиночет

так..лучше..на уй..)))

1. taranttula - Спрете да ни мъчите, госпожи и го...
10:15

Нещо не ми е ясно..Каква студентска бригада,ти си завършил СПТУ по автотранспорт?