Кръвта приижда
на бели глътки.

 
 Нечовешка тишина
спокойно равнодушие

 
           Виждам кафявите качулки на мъчениците
сплъстените им коси

Поради небивалия интерес към моята поезия реших да публикувам едно стихотворение
написано в далечната 2011год.
                                   Жена ми седи на бял стол

 
Поетът Дани Петеф,притеснен от слабата конкуренция на поетесите в блога,
благородно полива цветята на поезията.

 
                                                        
                                     

 
                            
Ако България беше пустиня,щеше да изнасяме вода и да внасяме пясък.

Приятели,днес получих на лични едно странно съобщение.
Ипраща ми го една потребителка на блога,която нарича себе си поетеса.
Преценете сами дали имам нужда от нейното признание!

Както казва
Елизабет Кублер Рос,
човек не разсъждава  с мозъзка си

*
*
*

 
Преди няколко дни  ми се наложи да ходя до София на пазар.И понеже съм чувал че софиянци много крадат,още като слезнах от автобуса,си събух обувките  прибрах ги в една полиетиленова торбичка и тръгнах по чорапи към пазара.Ха да видим ка...

 Дядо ми разказа за нея.Тя била най-хубавото момиче в нейното село.Когато дядо я видял за първи път в онази глори огъст найт 1954г.,на рокерския събор в Стрелча ,бил пленен от нейните блестящи черни очи и дълги руси коси.Тя не била висок...